Кой беше Адолф Хитлер?
Какво е Талмудът?
Лъжи за Холокоста
Адолф Хитлер: Човек на Мира

"Тази война ни връща години назад в нашата конструктивна работа. Това е жалко. Аз не станах канцлер на Великата Германска Империя, за да водя война!" - Адолф Хитлер, 1940 г.

Премиерът Невил Чембърлейн казал на Американския посланик Джоузеф Кенеди, че причината, поради която е обявил война на Германия, е, че "Америка [МОЯ БЕЛЕЖКА* управлявана от Евреите] и Световните Евреи" са му оказали натиск. Кенеди по-късно разказал това на Адмирал Джеймс Форестал, който го записал в дневника си: "нито Французите, нито Британците биха направили Полша причина за война, ако не беше постоянният натиск от Вашингтон", така Форестал обобщил спомените на Кенеди [Дневниците на Форестал, запис от 27 Декември 1945 г.].

Ако Хитлер беше чудовището, за което го представят Евреите, той можеше да спечели войната. Хитлер прояви милост към цялата Британска Армия в Дюнкерк и лично нареди на генералите си да спрат атаката и да позволят на Англичаните да напуснат. Хитлер пощади враговете си, когато можеше да ги убие всички. Преди това и досега, Хитлер работеше денонощно, за да постигне мир с Англия. Много Неевреи в Англия, включително членове на Кралското семейство и дори самият прочут Томас Едуард Лорънс познат като Лорънс Арабски, беше пронацистки настроен. Лорънс беше убит по пътя си към важна среща, на която трябваше да помогне за сключването на мирен договор с Германия преди войната.


Рудолф Хес – Мъченик за Мира

Рудолф Хес също така предприе съдбоносна мисия в Великобритания през 1941 г., за да се срещне с про-мирните членове на Английската Аристокрация и Правителство и да донесе мир между двете Нации, където беше заловен от кошерната тайната полиция на Чърчил и прекара остатъка от живота си в самотна затворническа килия:
"Хес беше видна фигура в Нацистка Германия, действайки като заместник на Адолф Хитлер в Нацистката Партия. В навечерието на войната със Съветския Съюз той отлетя за Шотландия в опит да договори мир, но беше арестуван. Беше съден в Нюрнберг и осъден на доживотен затвор, където умря [беше убит] през 1987 г." "Пристигането ми в Англия по този начин е, както осъзнавам, толкова необичайно, че никой не би го разбрал лесно. Бях изправен пред много трудно решение. Не мисля, че бих могъл да стигна до окончателния си избор, ако не бях държал постоянно пред очите си образа на безкрайна редица детски ковчези с плачещи майки зад тях, както Английски, така и Германски, и друга редица ковчези на майки с оплакващи ги деца."
- Изявление на Рудолф Хес от 10 Юни 1941 г., цитирано в книгата "Рудолф Хес: Затворник на Мира" [1982 г.] от Илзе Хес [съпругата му].

"Бях подозрителен по няколко причини... в края на краищата, Хес, който беше държан в Шпандау почти 30 години, беше на 93 години и крехък. Съмнявах се, че е имал силата да се самоубие с въже, което не беше закрепено от двата края."
- Подполковник Юджийн К. Бърд за смъртта на Хес, пред репортер на "Deutsche Presse-Agentur", цитиран в "Бившият управител на Затвора Шпандау умира в Берлин" в "Expatica" [7 Ноември 2005 г.]

"Хес беше убит от Евреите, за да "завържат всички свободни краища" и да премахнат всеки, който все още може да е жив, за да разкаже истината."

И, разбира се, Холокостът е лъжа:
ИСТИНСКИЯТ Холокост
Видеоклипове за Отричане на Холокоста
Коул в Аушвиц 1 от 7
Дори ЕВРЕИН признава и доказва, че "холокоста" е ЛЪЖА!
Аушвиц - Защо Газовите Камери са Измама

Хитлер също забрани използването на химически оръжия и не позволи създаването на ядрени оръжия, тъй като беше отвратен и ужасен от подобно нещо. Хитлер беше войник на фронта [високо награден за храброст] през цялата Първа Световна Война и знаеше от първа ръка какви са оръжията, създадени от Евреи [създателят на Газовите оръжия беше Еврейски химик]. Той, както и милиони други мъже, беше ранен от такива оръжия. Всичките създатели на Атомните оръжия бяха Евреи.

По-долу е даден частичен списък на Евреите, които са участвали пряко в проекта "Манхатън". В изследванията, конструирането и подкрепата на използването на атомната бомба са участвали много повече Евреи, отколкото могат да бъдат изброени тук.

Първата атомна бомба е проектирана и конструирана в Лос Аламос, Ню Мексико. Строго секретното кодово име, дадено на тази работа, е "Проект Манхатън". Причината за това име е, че Бернард Барух [Евреин] е живял в Манхатън, Ню Йорк, както и много други висши длъжностни лица. Главен учен в лабораторията в Лос Аламос от 1943 до 1945 г. е бил Дж. Робърт Опенхаймер, друг известен Евреин. Братът на Опенхаймер, Франк, член на комунистическата партия, също е бил водещ атомен учен, работещ в Лос Аламос. За повече информация: Еврейски Подарък за Човечеството: Ядреният Кошмар

Япония вече беше на път да се предаде на Съюзниците, така че нямаше нужда да се използват Атомни оръжия срещу нея. Това беше Талмудическа омраза към Неевреите и нищо повече. Именно Еврейското политическо влияние в Америка беше принудило Япония да влезе във войната, като наложи ембарго върху страната, което щеше да я остави обедняла и гладуваща. Евреите извършиха истински холокост над Япония, защото искаха да тестват новите си Атомни оръжия върху истинско Нееврейско население.

Причината, поради която Америка влезе във войната, беше, че по това време Еврейската елита контролираше нейните жизненоважни мрежи и направи всичко възможно, за да принуди Америка да влезе във войната. Под ръководството на крипто-Евреина Рузвелт [от Холандско-Еврейски произход] и неговия екип, който приличаше на списък от синагогата, Рузвелт в телеграма до Френския Премиер Рейно на 15 юни 1940 г., обеща да удвои Американската помощ за Франция, при условие че тя продължи войната срещу Германия. През Декември 1939 г., Американският военен кораб "Тускалуса" насочва Германския пътнически кораб "Колумб" в ръцете на Британския Флот, докато се намира в зона за сигурност, където е потопен от Германците. През януари 1940 г., Американският военен кораб "Третон", в нарушение на международното право, докладва движенията на Германските търговски кораби "Араука", "Ла Плата" и "Вангои" на вражеските военноморски сили. На 27 Юни 1940 г., Рузвелт обяви ограничение на свободното движение на чуждестранни търговски кораби [на "Страните от Оста"] в Американските пристанища, което също е в нарушение на международното право. През Ноември същата година, Рузвелт разреши на Американски военни кораби да преследват Германските търговски кораби "Фригия", "Идарвалд" и "Райн", в резултат на което и трите кораба се потопиха, за да избегнат пленяване. Това и други подобни действия бяха актове на агресия срещу Германия: помагане на вражески нации да атакуват нейните кораби и граждани.

Рузвелт също изпрати шефа на "БСО", "Бюрото за Стратегически Операции" (предшественикът на ЦРУ), Полковник Донован да подбуди въстания срещу Германия и Италия в София и Белград. Рузвелт позволи на Американски граждани да се присъединят към "КВС", "Кралските Военновъздушни Сили", като открито обучаваше персонал на "КВС" в Америка. През септември 1940 г., Рузвелт прехвърли петдесет Американски разрушители на Британския флот. През март 1941 г., Рузвелт наложи Закона "Заем-наем" на Америка, което означаваше, че като Президент той можеше официално да предостави толкова помощ, колкото пожелае [за сметка на данъкоплатците], която смяташе, че е в интерес на Америка да защити, като например Съветският Еврейски Съюз. Тази помощ беше основната причина, поради която Червеният Звяр успя да оцелее в началото на Източната война.

Рузвелт също така се е стремил да попречи на другите нации да сключат мир или да поддържат мирни отношения с Германия, като е използвал икономическата политика като оръжие срещу тях. През 1940 г., той замрази всички Норвежки и Датски активи, въпреки че Германия не е имала намерение да ограби или да наложи финансова политика на нито една от двете страни. По-късно Белгийските активи в Америка също бяха "замразени" [замразени = откраднати], като Рузвелт призна нелепите комисии от изгнаници от такива нации за правителства в изгнание, което беше акт на явна враждебност към "Страните от Оста" в Европа. Действията на Рузвелт още преди войната показаха, че той подклаждаше война на почти всяко ниво срещу Националсоциалистическата Нация в Европа.

На 13 април 1941 г. на Американските кораби бе разрешено да преминават свободно през Червено Море, за да снабдяват Британските войски, воюващи в Близкия Изток. През март същата година Американците започнаха открито да конфискуват всички Германски кораби, които можеха, като отново третираха Германските граждани в нарушение на международното право като затворници. В друго обвинение двама Германски офицери, избягали от Канадски арест и избягали в Америка, в нарушение на международното право, бяха върнати оковани обратно в Канада, която беше във война с Германия. В същото време Американските военни кораби започнаха да увеличават патрулите в Западния Атлантик, докладвайки на Британския флот за всички наблюдения на кораби на "Страните от Оста", военни или граждански, докато ремонтираха Британски военни кораби в Американски пристанища. През Май, Норвежки кораби, работещи за Британците, бяха открито въоръжени и ремонтирани в Американски пристанища, в нарушение на международното право. През Юни Американски войски пристигнаха в Гренландия, за да започнат изграждането на военни въздушни бази. След това, на 9-ти същия месец, Британците съобщиха, че Рузвелт е наредил на Американски военен кораб да атакува открито Германска подводница край Гренландия. След това Германските активи в нарушение на международното право през същия месец в Америка бяха официално замразени. По същото време Рузвелт нареди отзоваването на Германските консули и призова за закриването на Германската информационна агенция "Transocean", Германската информационна библиотека в Ню Йорк, както и Германската "Национална Железопътна Служба" ["Reichbahn"].

През юли 1941 г., Американските въоръжени сили, по заповед на Рузвелт, окупират Гренландия, която се намира в зоната на Германските военни операции, в опит да принудят Германия да влезе във война с Америка и да повлияят на изхода от Германските подводни операции в ущърб на Германия. В допълнение към това, на 10 Юли 1941 г., Американският Министър на Военноморските Сили, Франк Нокс, издава заповед всички Американски военни кораби да стрелят по всички кораби на "Страните от Оста". Това беше още един акт на агресия и непряка декларация за открита война срещу Германия от страна на Американското правителство. През Септември същата година Американският военен кораб "Гриър" се присъедини към Британските военни кораби в атаката срещу Германски подводници в Атлантическия Океан, скоро след като Германска подводница идентифицира Американски военни кораби, действащи като открити военни ескорти на Британски конвои.

Рузвелт открито призна в реч, произнесена на 11 Септември 1941 г., че лично е дал заповед на Американските военни кораби да стрелят по всички кораби на "Страните от Оста" и е давал тази заповед многократно. На 29-и същия месец, Американски военни кораби атакуват Германска подводница край бреговете на Гренландия. На 17 Октомври, Американският военен кораб "Кърни", действайки по тази заповед, атакува друга Германска подводница. През Ноември същата година Американски военни кораби, в нарушение на международното право, пленяват Германския кораб "Оденвалд", отвеждат го в Американско пристанище и пленяват екипажа.

Американското правителство и неговите Еврейски управители от години тайно бяха обявили война на Германия. Същите методи бяха използвани и срещу Япония, за да я принудят да влезе във войната. Не е тайна, че Американското правителство е знаело за Пърл Харбър месеци предварително и не е направило нищо, тъй като е искало официален повод, за да направи това, което е правело през цялото време.




Някои от 50 000-те жертви на клането в Бромберг.


Както се вижда на снимката, Полските смъртни отряди не са пощадили нито жени, нито деца. Това е причината, поради която Германската армия нахлува в Полша, след като многобройните призиви за мир са били игнорирани, което разкрива, че Еврейството е подбудило такива събития, довели до войната.

Полша и Още Еврейска Омраза
Същите Евреи наложиха международни ембаргота на Германия през 1930-те години – вижте Юдея Обявява Война на Германия/Изповедите на Фрийдман: това би оставило 1/3 от Германския народ в глад. Дори и тогава Германия не влезе във война, докато Хитлер не остана с друг избор, освен да нападне Полша, за да спре геноцида над етническото Германско население. Около 20 000 до 50 000 невинни хора бяха убити от създадени и подкрепяни от Евреите убийствени отряди по Хаитянски модел, и това стана, след като Хитлер предупреди Полша да спре и призова Лигата на Нациите, тогавашната ООН, да предприеме нещо. Клането в Бромберг беше финалната точка. Хиляди Германци бяха избити, буквално по Руандийски модел.

Нападението на Хитлер над Полша имаше за цел да сложи край на геноцида над хиляди невинни хора с помощта на сила, тъй като призивите към разум и състрадание се оказаха неуспешни. Чърчил, Еврейската марионетка, чиято майка е била Еврейка, както дори съобщава "Йерусалим Пост", от 1936 г., е бил финансиран от група, състояща се главно от Еврейски банкери, бивши политици и индустриалци, наречена "Фокус Група", и през Юли същата година е получил огромна сума пари от Еврейския председател на компанията "Шел". Той сключил тайна сделка с Полското правителство. Те трябвало да принудят Германия да атакува с всички възможни средства, а след това Англия и Франция да обявят война и да се представят като морално праведната страна. Това трябвало да отвори война на два фронта между Полша на изток и Франция и Англия на запад, която да победи Германия, тъй като Полската армия сама по себе си превъзхождала Германската по брой. Ключови области на Полското общество без съмнение също били саботирани от Евреите към този момент.

"Лорд Натан Ротшилд беше най-влиятелният човек в Великобритания."
- Британският Министър-Председател Лойд Джордж

Към този момент, Британската Империя вече век се намираше под контрола на Еврейските Банкерски Династии. Много от тези Евреи бяха станали част от Британската Аристокрация, като например Ротшилдите:
"Семейство Ротшилд. Британският клон на семейството е въздигнат в Британската аристокрация по искане на Кралица Виктория. Твърди се, че през 19 век семейството е притежавало най-голямото частно състояние в света и най-голямото състояние в съвременната световна история, като Евреите дори са управлявали директно Британското Правителство, например Дизраели: Бенджамин Дизраели, 1-ви Граф на Бийкънсфийлд, KG, PC, FRS, [21 Декември 1804 г. – 19 Април 1881 г.] е бил Британски Министър-Председател, парламентарист, Консервативен държавник и литературен деец. Той е започнал от сравнително скромни начала. Служил е в правителството в продължение на три десетилетия, два пъти като Министър-Председател на Обединеното Кралство. Въпреки че баща му го кръстил в Англиканската вяра на 12-годишна възраст, той все пак е първият и досега единствен Министър-Председател на Великобритания, роден в Еврейско семейство, произхождащо от Италия."

Те не са отчели факта, че Хитлер е бил гений, който е създал модерна Армия и светкавични военни тактики, поради което Полша, а след това и Франция, са паднали в рамките на две седмици. Дори и тогава, след това, което злите Евреи бяха направили на Германците и Европа, Хитлер все пак поиска и предложи справедливи условия за приятелство, а не като завоевател. Франция се съгласи с Националистическото Правителство на Виши, но Англия отказа. Полша остана под окупация, предвид случилото се. Полша вече беше нападала Германия няколко пъти по време на Ваймарската Република, но под прякото командване на Хитлер тя беше третирана с уважение и не бяха предприети отмъстителни действия срещу Полското население за Бромберг.

Съветският Еврейски Съюз, който атакува от Изток, възползвайки се напълно от ситуацията, за да завземе властта, предприема геноцид над Полското население, като най-известният пример за това е клането в Катин:
"Клането в Катин, известно още като клането в Катинската Гора, е масово екзекутиране на Полски граждани, извършено от Съветската тайната полиция "НКВД" през Април-Май 1940 г. То се основава на предложението на Лаврентий Берия от 5 Март 1940 г. за екзекутиране на всички членове на Полския Офицерски Корпус. Този официален документ е одобрен и подписан от Политбюро на СССР, включително от неговия лидер Йосиф Сталин. Броят на жертвите се изчислява на около 22 000, като най-често цитираният брой е 21 768. Жертвите са убити в Катинската Гора в Русия, в затворите в Калинин и Харков и на други места. Около 8000 от тях са офицери, пленени по време на Съветската инвазия в Полша през 1939 г., а останалите са Полски лекари, професори, законодатели, полицейски служители и други държавни служители, арестувани за това, че са били "разузнавачи, жандармери, земевладелци, саботажници, фабриканти, адвокати, чиновници и свещеници". Тъй като Полската система за наборна военна служба изискваше всеки университетски възпитаник, който не е освободен от задължението, да стане офицер в резерва, НКВД успя да арестува голяма част от Полската интелигенция."

Битката за Британия започна в защита срещу Кошер Чърчил, който ПЪРВИ изпрати бомбардировачи през Ламанша, за да бомбардират Германски градове и села. Хитлер го предупреди да спре такива действия. Чърчил отказа и след още няколко пъти Хитлер изпрати Германските Въздушни Сили през Ламанша, за да бомбардират само базите на Британските Въздушни Сили, за да попречат на Кошер Чърчил и Харис терористичните "Кралските Военновъздушни Сили" да атакуват повече Германски граждански центрове. По време на нощна атака един от Германските бомбардировачи, мислейки, че вече са над Ламанша, изхвърлили излишните си бомби, за да им остане достатъчно гориво да се върнат в базата. За съжаление, те се намирали над Британски град, но тъй като било наложено затъмнение, нямали как да го знаят. Те се стараеха да избегнат цивилни жертви до такава степен, че за цялата битка те бяха под 21 000, дори когато бяха в положение, в което можеха да разрушат половината Англия. Това беше след като Хитлер се беше превивал на две, за да сключи мир с Англия от 1930 г. нататък, както вече беше споменато, дори пощадявайки цялата Английска Армия в Дюнкерк.

Скритата Част от Въздушната Война, Талмудически Протоколи в Действие:
"13/14 Февруари 1945 г.: Холокост над Дрезден, известен като Флоренция на Севера. Дрезден беше град-болница за ранени войници. В града не беше разположена нито една военна част, нито една зенитна батерия. Заедно с 600 000 бежанци от Бреслау, Дрезден беше препълнен с близо 1,2 милиона души. Чърчил беше поискал "предложения как да се изгорят 600 000 бежанци". Той не се интересуваше как да се нацелят военни съоръжения на 60 мили извън Дрезден. Над 1,2 милиона души бяха бомбардирани с повече от 700 000 фосфорни бомби, по една бомба на всеки двама души. Температурата в центъра на града достигна 1600 градуса по Целзий. Бяха преброени над 260 000 тела и останки от тела, но тези, които загинаха в центъра на града, не можаха да бъдат открити. Приблизително 500 000 деца, жени, възрастни хора, ранени войници и животните в зоопарка бяха избити за една нощ."
"Всъщност, малко беше направено, за да се осигури противовъздушна отбрана на древния град на художници и занаятчии. Една ескадрила самолети беше разположена в Дрезден за известно време, но Луфтвафе реши да премести самолетите в друга област, където биха били полезни. Изглеждаше, че преобладаваше джентълменско споразумение, което определяше Дрезден като "отворен град"."

Това даде на Евреите още една лесна възможност да избият колкото се може повече невинни хора. Сто хиляди души загинаха през първите двадесет минути от атаката.

Един оцелял очевидец разказа, че е видял "млади жени с бебета в ръце да тичат по улиците, с пламнали рокли и коси, крещейки, докато не паднаха или срутените сгради не ги затрупаха". Както заяви Германското правителство след атаката: "Дрезден нямаше военни заводи, той беше място на култура и клиники."

"Това, което отличаваше тази атака, беше хладнокръвната безмилостност, с която беше проведена. Американски самолети "Мустанг" се появиха ниско над града и обстрелваха всичко, което се движеше, включително колона от спасителни превозни средства, които се втурваха към града, за да евакуират оцелелите. Една от атаките беше насочена към бреговете на река Елба, където бежанците се бяха сгушили през ужасната нощ."

"Гражданите на Дрезден едва имаха време да стигнат до убежищата си. Първата бомба падна в 22:09 ч. Атаката продължи 24 минути, превръщайки центъра на града в бушуващо море от огън. "Прецизно насищащо бомбардиране" създаде желаната огнена буря.

Между първата и втората бомбардировка имаше тричасова пауза. Тази пауза беше изчислена така, че да примами цивилните от убежищата им отново на открито. За да избягат от пламъците, десетки хиляди цивилни се бяха събрали в Гросер Гартен, великолепен парк с площ от почти 2,5 квадратни километра.

Втората атака дойде в 1:22 сутринта без предупреждение. Двойно повече бомбардировачи се върнаха с огромен товар запалителни бомби. Втората вълна беше предназначена да разпространи бушуващата огнена буря в Гросер Гартен. Тя беше пълен "успех". За няколко минути пламъкът обхвана тревата, изкоренявайки дървета и осеяйки клоните на другите с всичко от велосипеди до човешки крайници. В продължение на дни след това те останаха странно разпръснати като мрачни напомняния за садизма на Съюзниците."

В началото на втората въздушна атака много хора все още бяха сгушени в тунели и мазета, чакайки пожарите от първата атака да утихнат. В 1:30 сутринта, зловещ тътен достигна ушите на командира на конвой от Трудовата Служба, изпратен в града на спасителна мисия. Той го описа по следния начин:
"Детонацията разтърси стените на мазето. Звукът от експлозиите се смеси с нов, по-странен звук, който сякаш се приближаваше все повече и повече, звукът на бушуващ водопад; това беше звукът на мощното торнадо, което виеше в центъра на града."

Другите, които се криеха под земята, загинаха, но смъртта им беше безболезнена – те просто блестяха в тъмнината с ярко оранжево и синьо. С нарастването на температурата те или се разпаднаха на пепел, или се стопиха в гъста течност, която на места достигаше дълбочина от три до четири фута. Малко след 10:30 сутринта на 14 Февруари, последната бомбардировка обхвана града. Американските бомбардировачи, бомбардираха руините, които бяха останали от Дрезден, в продължение на 38 минути, но тази атака не беше толкова силна, колкото първите две.

През последната година от войната, Дрезден се превърна в град-болница. По време на клането от предната нощ героични медицински сестри извлякоха хиляди инвалидизирани пациенти до река Елба. Ниско летящите самолети "Мустанг" разстреляха с картечници тези безпомощни пациенти, както и хиляди стари мъже, жени и деца, които бяха избягали от града. Когато последният самолет напусна небето, Дрезден беше опожарена руина, а почернелите улици бяха пълни с трупове. Градът не беше пощаден от ужаса. Стадо лешояди избяга от зоопарка и се нахрани с труповете. Плъхове се рояха по купчините трупове.

Един Швейцарски гражданин описа посещението си в Дрезден две седмици след бомбардировката: "Видях откъснати ръце и крака, осакатени торсове и глави, които бяха откъснати от телата им и се търкаляха наоколо. На някои места труповете все още лежаха толкова гъсто, че трябваше да си проправям път през тях, за да не стъпвам върху ръце и крака."

Кърт Вонегът е бил Американски военнопленник, държан в Дрезден, когато градът е бил бомбардиран през 1945 г., и е написал известния антивоенен роман "Кланица 5" ("Slaughterhouse Five") [наречен така по името на района, в който се е укрил, за да оцелее при бомбардировката на града]. След атаката той е заявил, че градът е изглеждал като "повърхността на Луната".




Дрезден след Атаката на Съюзниците


През декември 1944 г., Воннегут е пленен от Германската армия и става военнопленник. В "Кланица 5" той описва как няколко месеца по-късно едва не загива при бомбардировките над Дрезден. "Да, от вашите хора [Англичаните], ако мога да кажа", настоява той, "Вие изгорихте града, превърнахте го в единствен стълб от пламъци. Повече хора загинаха там в огнената буря, в този един голям пламък, отколкото загинаха в Хирошима и Нагасаки взети заедно. Понякога харесвам вашия народ, но току-що си мислех за "Бомбардировача Харис", който вярваше, че атаките срещу цивилно население ще го накарат да се предаде. Много от момчетата от "Кралските Въздушни Сили" се срамуваха от това, което Харис ги беше накарал да направят. И това е истински спортменски дух, а, разбира се, Британците са известни с това, че са добри спортисти" [Бележка* "Харис" е Еврейско име].

Както заяви, след това, един член на "КВС" ("RAF"), участвал в атаката: "Забелязах, че коментирам пред екипажа: "О, Боже, тези бедни хора." Това беше напълно неуместно. Не може да се оправдае." Ето един пример за малка въздушна атака на "КВС" ("RAF"):
"През последните етапи на Втората Световна Война, градът Пфорцхайм, разположен в Югозападната част на Германия, е бомбардиран няколко пъти. Най-големият въздушен удар и едно от най-опустошителните бомбардирания по време на войната е извършено от "Кралските Въздушни Сили" (RAF) на вечерта на 23 Февруари 1945 г. При въздушния удар загинаха 17 600 души, или 31,4 % от населението на града. Около 83 % от сградите в града бяха разрушени, две трети от цялата площ на Пфорцхайм и между 80 и 100 % от вътрешната част на града."

Бомбардировачите на "Кралските Въздушни Сили" ("RAF") или "Въздушните Сили за Геноцид" отбелязаха едни от най-високите смъртни случаи от всички военни сили, участвали във войната за Великобритания. Тъй като Германците се бореха отчаяно срещу терористичните бомбардировки над своя народ, Германските Бойни Пилоти се разбиваха с горящите си изтребители заедно със себе си в бомбардировачите на "КВС" ("RAF"), само за да попречат на още един от тях да убие още хора от своя народ. Ситуацията беше толкова ужасна.

Ситуацията на Изток - Еврейската Агресия на Показ:
Хитлер знаеше, че воденето на отбранителна война срещу Червената Армия е самоубийство, тъй като ще се изправи срещу 30 милиона войници, хиляди танкове, самолети и тежки оръдия. Ако Червената Армия не бъде ударена, докато все още се мобилизира за нахлуването си, Западна Европа е обречена. Евреите играеха своята голяма Червена Карта, тъй като бяха Съветският Еврейски Съюз. Дори Сталин беше Евреин. Истинското му име "Джугашвили", на Грузински означава "Син на Евреин".

Източната Борба - Еврейската Агресия на Показ:
Нападението над Съветския Съюз беше извършено, след като Германското разузнаване ги информира с неопровержими доказателства, че Съветският Съюз планира да ги атакува през пролетта на 1941 г., и да, цялата Червена Армия се мобилизираше по границите. Тя беше прекалено голяма, за да бъде спряна сама. Това беше инвазионна сила. Операция "Морски Лъв", нахлуването в Англия, беше нищо повече от хитрост, за да отвлече вниманието на Съветския Съюз от факта, че те знаеха и се готвеха за първи удар.

Германският Началник на Генералния Щаб Франц Халдер заяви: "Русия се готвеше за нападение над Германия." "Днес знаем от надеждни източници, че той [Хитлер] е бил прав за това."

В Нюрнберг Генерал Зимер свидетелства под клетва: "По това време имахме субективното впечатление, че нанасяме удар по офанзивна операция, която е в ход."

Старши генерал Йодл е заявил публично, че Хитлер никога не е споменавал идеала за "Жизнено Пространство" ("Lebensraum") през 1940 г., когато е възникнала дискусията за превантивна война със Съветския Съюз. Това е открито изявление за осъдителния факт колко много е работила Еврейската машина за лъжи, за да пренапише историята. Войната е била отбранителна, а не идеологическа от тяхна страна, както е заявил старши генерал Йодл, който е свидетелствал в Нюрнберг:
"Фюрерът никога не е споменавал в мое присъствие дори и най-малката намека за причина, различна от чисто стратегическа." Според показанията на Йодл, Хитлер му е правил многократно следните изявления:
"Няма съмнение, че Англия възлага надеждите си на този последен представител на континента; [моя бележка: Съветските Евреи] в противен случай тя вече щеше да прекрати войната след Дюнкерк. Със сигурност вече са сключени споразумения. Руското разполагане на войски е недвусмислено. Един ден изведнъж ще бъдем или студено изнудвани, или атакувани."

През 1940 г., Чърчил умишлено отхвърли предложението на Германия за мир и гласува за продължаване на войната. Срещата на Сър Стафорд Крип с Съветските Евреи в Москва – те бяха обещали, че Еврейският Съветският Съюз ще влезе във войната на страната на Великобритания.

Войната започна, защото Евреите я подбудиха. Армията на "Страните от Оста" беше посрещната като "освободител" в Източните Нации. Еврейското управление под Комунизма вече беше убило над 20 милиона невинни Неевреи. Седем милиона загинаха само в Украинския холокост, който беше ръководен от Евреина Лазар Мойсеевич Каганович по заповед на Евреина Сталин. Още милиони загинаха в система от лагери на смъртта, наречени Гулаг, всеки от които се управляваше от Еврейски Комисар. Евреите просто ги измъчваха до смърт, защото да ги разстрелват беше прекалено бързо.




Снимка на един от масовите гробове, открити в Украйна.


В него са били намерени телата на до десет хиляди жертви, всички убити от Еврейския НКВД във Виница.

Истинските Лагери на Смъртта и Холокоста

За лагерите от оцелелите:
"Основната цел беше да се убият затворниците, както един командир каза съвсем открито." "Ако се оплачеш или напишеш нещо [не дай Боже], те ще те набедят за опит за бягство или за нещо друго и ще те застрелят като куче. Те [Евреите] ни нареждат голи и боси при 22 градуса под нулата и ни държат навън един час. Трудно е да се опише хаосът и ужасът, които цари в Кеми, Соловки и другите части на концентрационните лагери... те принуждават затворниците да ядат собствените си фекалии." Десетки милиони невинни Неевреи загинаха в тези лагери, управлявани от Евреи. Евреите, които са майстори в манипулацията, излъгаха и взеха това, което направиха на Неевреите в Гулагите, и твърдяха, че това е било дело на Германците! Всъщност, четейки докладите и писмата на войниците от "Страните от Оста" от първите вълни, които навлизат в бившите Комунистически управлявани райони, се вижда, че самите граждани са били тези, които са събирали и наказвали Евреите като цяло, тъй като всички са знаели, че Комисарите са били местни Евреи и дори Антисемитизмът е бил буквално смъртно наказание под Червените. Кошерната НКВД, преди да избяга, беше събрала всички Неевреи, които можеше, и ги беше брутално избила с всичко, от брадви до куршуми, в чист Талмудически подъл стил. Когато членовете на семействата намериха телата, натрупани като дърва в дворовете, и както беше споменато, те знаеха, че са Евреи, затова си отмъстиха. Войските на "Страните от Оста" бяха тези, които сложиха край на Погромите, а не ги започнаха. За разлика от кошерните твърдения, и да, всички Комисари, на които бяха възложени отвратителните престъпления срещу човечеството, които войските на "Страните от Оста" бяха открили, че извършват, бяха осъдени на смърт на място.

Така наречените "Партизани" на Изток, както и на Запад, всъщност всички бяха Евреи, особено в началото. Западната част на движенията за съпротива [червения терор], като прочутата "Френска Съпротива", беше почти изцяло съставена от Евреи. Ето защо "Страните от Оста" трябваше да арестува и хвърли в затвора всеки Евреин, когото можеше да намери, тъй като знаеше, че Евреите работят срещу нея като терористична расова група зад фронта и на фронта. "Страните от Оста" в Европа се бореха за живота си в този момент.
С отварянето на архивите на КГБ бе разкрито, че Руското население, живеещо в освободените от "Страните от Оста" територии, е работило в пълно сътрудничество с Германците срещу Еврейският Червен Звяр. Тези хора са живели под Червения Ботуш и са загубили много близки заради него. Противно на широко разпространеното мнение, никога не е имало "Руска" революция, а Белите Руснаци [Националисти] се бореха отчаяно срещу международното Еврейско завладяване, като Червената Армия беше въоръжена главно с Евреи от Пале и чужбина, а десетки хиляди Китайски наемници бяха купени и докарани от Изтока от Евреите и различни отрепки.

Германците работиха с Руските общности [и други Източноевропейци] и им построиха болници, нови ферми, домове, общностни центрове и училища. Те освободиха многобройни гулаги, освободиха затворниците и им помогнаха да възстановят здравето си. Върнаха ги в домовете и семействата им и изградиха истински дух на приятелство с тях. В места като Украйна и Русия те работиха с местните жители, за да помогнат за разкриването на масови гробове на хиляди невинни хора, убити от Еврейската НКВД, като помогнаха да бъдат идентифицирани колкото се може повече от тях и да бъдат върнати на семействата им за подобаващо погребение. При разследването на престъпленията и предаването на правосъдието на всички отговорни лица, които все още бяха в района. Както се оказа, 99,9% от предадените на правосъдието се оказаха Евреи. Няма нищо изненадващо в това. По време на разследването беше установено също, че убийствата на населението от Еврейската Червена Армия са били селективно насочени към най-добрите и най-умните елементи от Нееврейската общност. След убийствата им, цялото им имущество е било дадено на местното Еврейско население. Точно както е описано в Талмуда.

Германците помогнаха за създаването в Русия и други Източни Нации на нова ядро на Националсоциалистически Общности, което беше действителният план на Химлер за Изтока, ако избухнеше война. Изтокът трябваше да се превърне в Славянска Националсоциалистическа Държава, която да бъде част от по-голяма Пан-Европейска Конфедерация за многостранно сътрудничество, подобряване и защита на общите Индо-Европейски култури, народи и нации.

Друго събитие, което отбелязва откриването на КГБ, е, че по-голямата част от цивилните жертви на Източния Фронт са били буквално масови ликвидации на Руското и други населения, екзекутирани от Болшевиките, тъй като те са знаели, че населението работи с "Страните от Оста" за взаимното им освобождение и свобода в освободените райони. Те са се стремили да лишат "Страните от Оста" от всякакви материални, индустриални, селскостопански или човешки ресурси. Политиката им на изгаряне на земята е била приложена и спрямо човешкото население. Цели райони бяха изчистени от всякакъв живот.

Милиони Източноевропейски Неевреи се доброволно включиха в борбата срещу Юдео-Болшевиките и тяхната Червена Армия на Изток. 50 000 Бели Руснаци се сражаваха само в Сталинград с 6-та армия и всички те се бориха до край в тази отчаяна битка.
Стотици хиляди други, Западно и Централноевропейци, се записаха доброволно да се сражават във Вафен СС редом с Източните си Братя срещу Юдео-Болшевизма на Източния фронт. Те се сражаваха така яростно, дори и при превъзхождащи сили на противника. Кошерният Сталин молеше своите събратя Евреи да отворят втори фронт на Запад. Само малък процент от Вафен СС бяха Германски граждани. По-голямата част бяха Европейци от всички свободни Нации в Европа. Дори някои Англичани се сражаваха в редиците им.


Индийски войници, които
са се сражавали в редиците на
Хитлер.

Хитлер постигна за първи път в известната история това, което никой друг човек не беше постигал преди него. Той обедини Европейските Нации и народи, за да се борят заедно като едно цяло срещу Еврейското чудовище на Изток и срещу цялото световно Еврейство. Европейците бяха решили, че искат да бъдат свободни и се бореха с милиони, за да се освободят от Еврейството. Освен това, дори Индийци, Чернокожи, Японци и Тибетски Нееврейски воини се сражаваха в редиците "Страните от Оста" като почитани Нееврейски братя по оръжие. Малко известен факт е, че Хитлер и Далай Лама бяха съюзници и хиляди мъртви тибетци в Германски униформи бяха извадени от развалините на Берлин, където загинаха, сражавайки се заедно с хиляди други свободни Нееврейски воини.


Азиатски войници, които са се сражавали в редиците на Хитлер.

      


Чернокожи войници, които са се сражавали в редиците на Хитлер.

В мемоарите на Чернокож войник, служил като боен войник в Армията на Хитлер. Той твърди, че Чернокожите и Белите войници са споделяли едни и същи казарми, яли на едни и същи маси, имали равни права и уважение и били приятели. Докато Чернокожите, служещи в Американската Армия, били третирани като по-нисши и дори не им било позволено да ядат на една маса с Белите. Националсоциализмът, както твърди Хитлер, се основава на расово уважение.




Хитлер се среща с Индийския герой и Националистически Лидер, Чандра Босе.

Известният Индийски Националистически Лидер Субас Чандра Босе се срещна лично с Хитлер и Химлер, а също така изнесе речи пред големи събрания на лидерите на "Страните от Оста" в Европа и беше посрещнат от тях като герой. Босе посети хилядите Индийски военнопленници, които бяха пленени от Германците като част от Британската Армия в Северна Африка и отказаха да нарушат клетвата си за вярност към Англия. След като разговаря с тях и им казва истината, хиляди Индийци се записват доброволно да се сражават за Националсоциализма и стават Националсоциалисти, както самият Босе, и са третирани като равни от Германците. Босе дори иска да възприеме важни аспекти от Националсоциалистическа Германия за новата Индийска Нация, която се надява да създаде. Днес в цяла Индия има хиляди стенописи, посветени на Босе, който е прославен герой; много от тях изобразяват емблематичната среща на Босе с Хитлер, на която двамата си стискат ръцете.

В мемоарите си един Чернокож войник, който е воювал в Германската Армия, пише, че в Американската Армия Чернокожите войници са били подложени на сегрегация и третирани като второкласни граждани. В Германската Армия обаче, той и други Чернокожи войници са живели рамо до рамо с Белите войници, яли са на една и съща трапеза и са имали същите права и привилегии, като са били третирани с равно уважение към Белите войници. Националсоциализмът се основава на расово уважение и общи ценности на родствения алтруизъм.

Националсоциализмът Не е Расистки
Евреите са лъгали за Хитлер и са му приписвали погрешно своя вулгарен расизъм.

Изявленията на Хитлер по темата за действителния расов реализъм:
"Обещавам ви, че съм напълно свободен от всякаква расова омраза. В моя случай е нежелателно една раса да се смесва с други раси. С изключение на няколко безпричинни успеха, които съм готов да призная, систематичното кръстосване никога не е давало добри резултати. Желанието да се запази расовата чистота е доказателство за жизнеността и доброто здраве на една раса. Гордостта от собствената раса също е нормално и здраво чувство. Никога не съм считал Китайците или Японците за по-нисши от нас. Те принадлежат към древни цивилизации и признавам, че тяхната история е по-велика от нашата. Те имат право да се гордеят с миналото си, точно както ние имаме право да се гордеем с цивилизацията, към която принадлежим. Всъщност, вярвам, че колкото по-твърди останат Китайците и Японците в гордостта си от расата си, толкова по-лесно ще ми е да се разбирам с тях."
- Адолф Хитлер

Хитлер искаше всяка Нееврейска Раса да запази своята уникална генетична линия и култура и да се стреми да стане най-добрият народ, какъвто може да бъде в Космоса. Това е истинска грижа за здравословния ред на живота, докато Евреите искат да го унищожат.

Генералът от Вафен-СС Леон Дегрел заяви:
"Германският расов реализъм означаваше преоткриване на творческите ценности на собствената раса, преоткриване на собствената култура. Това беше търсене на съвършенство, благороден идеал. Националсоциалистическият расов реализъм не беше насочен срещу другите раси, а в полза на собствената раса. Той имаше за цел да защити и подобри собствената раса и желаеше всички други раси да направят същото за себе си... Националсоциалистическият расов реализъм беше лоялен към Германската раса и напълно уважаваше всички други раси."

За безплатно PDF копие на тази статия, моля, кликнете тук