Това е откъс от "Библията на Белия Човек" от Бен Класен:

БЕЗМИЛОСТНА ВОЙНА МЕЖДУ ЕВРЕЙСКИТЕ ПАРАЗИТИ И ТЕХНИТЕ НЕЩАСТНИ ЖЕРТВИ

Враждебността датира от 5000 години.
Слушайки днешните новини и пропаганда, манипулирани от Евреите, преобладаващата част от Американската общественост остава с впечатлението, че враждебността към Евреите е изолирано явление, измислено неотдавна от Адолф Хитлер. Непрекъснато им се повтаря, че Евреите са мили и любезни хора като всички останали (само че в по-голяма степен) и че само заради безумните, параноични предразсъдъци на този див човек, Адолф Хитлер, Евреите са били несправедливо преследвани без никаква причина. Внушава ни се, че преди появата на Хитлер, никога не е имало конфликт между Евреите и останалия свят.

Непримирим Конфликт.
Нищо не може да бъде по-различно от истината. Конфликтът между Еврейските паразити и техните страдащи домакини в целия цивилизован свят е стар колкото самата история. Този конфликт е толкова основен, колкото и този между майката пионерка и гърмящата змия, за който говорих в една от първите глави. Той е непримирим, въпрос на живот и смърт и ще продължи, докато Евреите не бъдат изтребени или Бялата Раса не бъде унищожена. Причината за това е заложена в Талмудистката религия на самите Евреи, която разглежда всички Неевреи като вечни врагове, които трябва да бъдат експлоатирани, ограбвани, измамвани и манипулирани в полза на Евреите. Как те правят това, е предмет на няколко други глави в тази книга.

Паразитите на Цивилизацията.
В тази глава искаме да покажем, че Евреите са страшни и омразни паразити на гърба на цивилизованите народи от незапомнени времена; че те са били изхвърляни от почти всяка цивилизована Бяла нация в света, не само веднъж, но и многократно от една и съща страна, един и същ регион или един и същ град.

От Устата на Евреите.
Доказателствата, които представяме тук, не са от "пристрастни" Нееврейски източници, а напротив - взети са директно от собствените записи на Евреите. Голяма част от предоставената тук информация е извлечена главно от Еврейски енциклопедии, които са написани от Евреи, за Евреи и главно за Евреи. В тях откриваме, че Евреите са били прогонвани, избивани, прогонвани, мразени и ненавиждани от почти всяка страна и град, в които са се заселили. Това се е случвало не само веднъж, но и многократно, като се връщаме назад в историята чак до времето, когато са били прогонени от Египет през второто хилядолетие пр.н.е. (преди около 3500 години). Въпреки че това не е непременно първото, то е първото голямо прогонване на Евреите, което историята е регистрирала. Поредица от ответни действия. В този анализ обаче сме загрижени най-вече за конфликта между Евреите и Неевреите в Европа. Нападенията са спонтанни и могат да бъдат преброени с хиляди в села, градове и държави. Установяваме, че нападенията срещу Евреите в определени моменти са протичали в рамките на кампания или серии и са получавали определени имена.

Поредицата Армледер:
Името е дадено на ръководителите на нападенията срещу Германски Евреи през 1336-39 г., които са отговорни за кланета на над 100 места в Елзас, Швабия и Франкония. Кланетата, свързани с Черната Смърт: Те протичат отчасти по същото време, но на по-голяма територия в Европа и за по-дълъг период от време. Евреите са обвинени (и с право), че по време на Черната Чума са отровили кладенците и са пускали болни тела в питейната вода, като по този начин са разпространявали и задълбочавали чумата. Нападенията са извършени в Полша, Испания, Франция, Каталония и Северна Италия. Само в Германия нападенията са извършени на 350 места и 60 големи и 150 малки Еврейски общности са унищожени.

Богдан Хмелницки е Казашки вожд (1593-1657 г.). През 1648 г. той оглавява ответно въстание в Украйна. То довежда до унищожаването на стотици Еврейски общности и до избиването на стотици хиляди Евреи, като съвременен източник потвърждава, че са унищожени 744 Еврейски общности. Евреите наричат тези събития кланетата на Хмелницки.

Хеп! Хеп! Бунтове: Антиеврейски лозунг, използван по време на бунтовете в Германия през 1819 г., вик от времето на Кръстоносните Походи.
Кланета в Риндфлейш: Поредица от унищожителни нападения срещу Евреи във Франкония и околните региони през 1298 г., след обвинение в ритуално убийство. Под ръководството на Баварски благородник на име Риндфлейш са унищожени 146 Еврейски общности.
Симон Петрула (1880-1926): Украински лидер, който с командваните от него сили (1918-20), извършва 493 погрома, при които са убити 16 706 Евреи.

* * * * *

Освен тези серии има някои термини, които Евреите използват отново и отново в атаките срещу тях, термини, които обикновено не се знаят от Неевреите. Погром: Организирано клане с цел унищожаване на общност или масова група Евреи.

Обвинения в Ритуално Убийство или Кръвна Клевета:
Един от най-отвратителните и покварени религиозни ритуали, практикувани от Евреите през вековете. Процедурата се състои в отвличане на млад Християнин, обикновено момче на 6-8 години (понякога и момиче), в тайна стая в синагогата. Жертвата се завързва за маса, съблича се и тялото ѝ се пробожда с остри ритуални ножове на същите места, където се предполага, че са били забити гвоздеите в тялото на Христос. Кръвта се прелива в чаши и се изпива от Евреите като част от ритуала Пасха.

[Очевидно е за какво е това - за символично ритуално насочване на енергията - човешко жертвоприношение - за да се поддържа лъжата на Християнството и Неевреите да бъдат подвластни на магията. Тази практика продължава и днес. Винаги има по-голям брой изчезнали деца по време на Пасха.]

Евреите отричат тази зверска практика и я наричат само обвинения. Факт е, че те не само са били обвинявани в същата тази зверска практика още от Римско време, но и са били осъждани за нея и обесвани, обезглавявани и изгаряни на клада за това престъпление практически във всички Европейски страни (както ще видим) и дори в някои от Мюсюлманските държави. Твърди се, че убитото бебе на Чарлз Линдберг е било жертва на Еврейско ритуално убийство в последно време. След като лично проучих случая, съм убеден, че това е вярно, тъй като то със сигурност отговаря на модела.
[Ето още информация относно Еврейските убийства и мъчения на Нееврейски деца.]

* * * * *

Устойчивите Евреи продължават да се връщат.
Ще отбележим, че в редица страни или градове, Евреите са били прогонвани (експулсирани), понякога дори пет или шест пъти. За непосветените това поражда въпроса: "Как е възможно Евреите да бъдат изгонени от даден град и след 20 години отново да бъдат изгонени от същия град? Отговорът е, че Евреите са като хлебарки. Те са най-издръжливата раса в историята и винаги се завръщат, независимо колко са били убити, изгонени или колко са мразени от приемащите ги жертви. Те винаги се връщат, ако градът е плодородна почва за техните паразитни манипулации. Трябва да помним, че Евреите са паразити и паразитите трябва да живеят на чужд гръб, върху продуктивно тяло. В случая с Евреите, най-добрата им жертва е процъфтяващата Бяла общност. По същата причина, поради която бълхите ще заразяват кучето отново и отново или пък в една къща всеки месец трябва да се използват препарати за борба с вредителите, за да се държат настрана хлебарките и другите насекоми вредители, така е и с Евреите. Те винаги се връщат, за да заразяват отново продуктивната общност.

Непрекъсната Война.
За да покажем колко широко разпространена е била Еврейската зараза през вековете и колко всеобща е била враждебността срещу нея, ще разгледаме променливата война между Еврейската зараза и опитите на Неевреите да се отърват от тези паразити. Нашата информация е от самите Еврейски източници и поради липса на място, представлява само малка капсула от цялата налична информация.

* * * * *

ДРЕВНИТЕ ВРЕМЕНА
Египет:
Въпреки че конфликтите между Евреите и цивилизациите домакини предхождат писмените сведения, най-старото голямо прогонване, за което имаме данни, е това, когато Евреите са изгонени от Египет, защото са станали непоносими. Датата е приблизително средата на второто хилядолетие пр.н.е. Векове по-късно, Евреите се завръщат в огромен брой и Александрия се превръща в център на тежка зараза. Тежки бунтове срещу Евреите в Александрия избухват през 38 г. от н.е. и отново през 66 г. от н.е. Следват нови размирици от страна на Евреите, които са потушени с изключителна жестокост. През 115-17 г. от н.е., Александрийските Евреи са тежко нападнати и Великата им Синагога е опожарена. През 414 г. от н.е., Евреите отново са прогонени от този град.

Азия:
В Медина, град в Арабия, Мохамед, който отначало се отнасял приятелски към Евреите, през 622 г. от н.е. ги изгонил или избил всички и оттогава там не се допускат Евреи. Селевкия е древен град на река Тигър. Евреите се струпват в този град след разрушаването на Арулия и Асиния. Това довело до масово избиване на Евреите през 40 г. от н.е., но те се завърнали.

Византийската Империя:
Юстиниан, Император от 527 до 565 г., възприема цялостна Антиеврейска политика, като им забранява да заемат държавна служба, военни постове и всякакви други влиятелни позиции. Тази политика се спазва през следващите векове и несъмнено е основна причина Източната Римска Империя (Византия) да надживее Западната Римска Империя с хиляда години.

Рим:
Най-старата продължаваща Еврейска общност в Европа е създадена в Рим, като сведенията за нея датират от 139 г. пр.н.е., но несъмнено те са съществували там много по-рано. Цицерон, великият Римски държавник и книжовник, разпознава Евреите като организиран враждебен елемент още през 50 г. пр.н.е. и често ги напада в речите си в Сената. Император Тиберий изгонва Евреите от Рим през 19 г. от н.е., но те скоро се завръщат. Император Клавдий изгонва известен брой Евреи от Рим през 49-50 г. от н.е. През 116 г. от н.е., Император Траян нарежда превантивно избиване на Евреите в Месопотамия, тъй като те са причина за постоянни безредици и въстания в този район. С разпространението на Римските завоевания и култура в Европа, Рим е първоначалният център, от който Еврейските кредитни банкери се разпространяват от Северна Италия и след това и в останалата част на Европа. Въпреки заплахите и превратите срещу Евреите, Папите като цяло са помагали да се защитят Евреите от възмутеното население.

* * * * *

СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Разселени от Рим.
Разпространявайки се от Рим и след Римските завоевания, Евреите се разпространяват в Европа. С напредването на цивилизацията, промишлеността и търговията в отделните области и градове, паразитиращият Евреин ги последва и впи дълбоко пипалата си в изпадналите в затруднение домакини. Ситуация с куче и бълха. Тъй като не разполагаме с достатъчно място, по-нататък представяме само бегла скица на многократните Еврейски нашествия и реакциите на обсадените им домакини, които никога не са знаели как да се справят с Еврейския феномен. Подобно на ситуацията с кучето и бълхите, кучето иска да се отърве от бълхите, но никога не се е научило как да го направи.

Непрекъсната Война.
Макар и накратко, следващите редове дават представителна картина на вечната война между кръвожадните Евреи и опитите на Белите Неевреи в Европа да ги отблъснат. Ще разгледаме страните по азбучен ред.

АВСТРИЯ
Ритуално Убийство. Периодът от 13-ти до 15-ти век е белязан от сериозни преследвания. През 1420 г. в резултат на обвинение в ритуално убийство, всички Евреи в Австрия са изгорени, прогонени или принудително покръстени. Те обаче не изчезват и през 1670 г., Маргарита-Тереза Хабсбург-Испанска издава указ за ново всеобщо прогонване.

В Залцбург, Еврейската общност е избита по време на Черната Смърт през 1349 г. и отново след обвинение в "Оскверняване на Хоста" през 1404 г. Те са изгонени от Архиепископа през 1498 г. В провинция Тирол, Евреите са обвинени в отравяне на кладенци по време на Черната Смърт. В резултат на обвинение в ритуално убийство през 1475 г. Еврейските общности в Трент, Рин и Лиенц са унищожени и накрая през 1520 г. всички Евреи са изгонени от Тирол. Не се стига до спиране на вълната. Срещу тяхното завръщане има враждебна, но неефективна реакция. Карл Люгер (1844-1910 г.), който е кмет на Виена от 1897 г., уволнява утвърдени Еврейски служители, въвежда сегрегация в държавните училища и предприема други Антиеврейски мерки. Въпреки това той не успява да спре Еврейската вълна до Аншлуса на Австрия през 1938 г., извършен от Хитлер.

АНГЛИЯ

Появява се с Нормандското Завоевание. За първи път Евреите навлизат в Англия с Норманското Завоевание през 1066 г. Скоро те се превръщат в деспотични събирачи на данъци за короната и монополизират финансите, търговията и занаятите. През 1144 г. срещу тях е повдигнато първото обвинение за ритуално убийство в Норич и Чосър (1340-1400) пише за ритуалното убийство на Хю от Линкълн през 1255 г. По време на Третия Кръстоносен Поход, 1189-90 г., в цялата страна има сериозни бунтове срещу Евреите, съпроводени с много кръвопролития. Антагонизмът се засилва още повече заради финансовите им манипулации и шикалкавене и накрая през 1290 г., Крал Едуард I ги изгонва от цялата страна.

В Лондон, седалището на Евреите, те са се установили още преди 1100 г. По време на коронацията на Ричард I през 1189 г., е извършено убийствено нападение срещу Евреите и по време на Баронските Войни през 1263-66 г. - още няколко. През 1238 г., 1244 г. и 1276 г., Евреите в Лондон са обвинени в ритуално убийство.
Вратите са отворени от Оливър Кромуел. Оливър Кромуел е Еврейският Чабез-гой, който отвори портите през 1655 г. и Евреите отново нахлуха масово. До 1696 г., Евреите контролират Английската Банка и оттогава запазват контрола си върху банковото дело, финансите и управлението.

ФРАНЦИЯ

Ранно Заразяване. Еврейската инвазия във Франция започва сравнително рано, преди 70 г. от н.е. и през девети век, Франция е основният център на дейност на международните Еврейски търговци, наречени Радани. През 11-ти и 12-ти век, Еврейските общности във Франция стават най-гъсто заселените в света. Това предизвиква враждебна реакция и поради гнусните им практики те са изключени от занаятите и търговията. След това, Евреите все повече и повече монополизират паричното кредитиране и финансите, задушавайки търговията на Неевреите.

Ритуално Убийство.
След Първия Кръстоносен Поход (1096 г.), убийствените нападения срещу Евреите стават обичайни. Както и в много други страни, след като били прогонени от един район, те се преместили в друг район и скоро отново се върнали на първоначалното място. В Блоа, първото обвинение в ритуално убийство през 1171 г. довежда до изгарянето на клада на 31 Евреи. По време на Четвъртия Кръстоносен Поход (1235-36 г.) в Бретан е извършено масово избиване на Евреи, което завършва с принудителното им изселването им през 1391 г. В град Каркасон, Евреите са изгонени временно през 1253 г., отново през 1306 г. и накрая през 1394 г. След ритуално убийство в провинция Дофин, те са изгонени през 1253 г., но се завръщат през 1289 г. След 1305 г. срещу Евреите в провинция Гаскония са издадени редица заповеди за изселването им, чиято кулминация е всеобщото изселване през 1394 г.

Евреите са инициатори на Френската Революция.
В останалата част на Франция е постановено всеобщо прогонване, което е извършено със сила през 1306 г. През следващите няколко века Еврейската дейност във Франция е потисната, но се разгаря радикално в десетилетията преди Френската Революция, която е предизвикана от Евреите. След като през 1793 г. екзекутират Краля и Кралицата и вкарват Европа в 20-годишна братоубийствена война, Евреите отново са на седлото. По време на Френската Революция те систематично гилотинират Френската аристокрация и Френското ръководство. Това изтребление и следващите 20 години на Наполеоновите Войни, довеждат до унищожаването на аристокрацията на Френската нация. Франция никога не се е възстановила.

ГЕРМАНИЯ

Intensive Enmity. In no country has the warfare over the centuries been as bitter and intensive as between the Jews and the German people. Whereas countries like England, France, Spain during the Middle Ages were (more or less) unified under one ruler and capable of expelling the Jews (more or less) out of the entire country in 1290, 1306 and 1492, respectively, the fragmented Germans were never in such a position until 1871. By that time it was too late, and the Jews too powerful and too well entrenched on a world-wide basis. During Medieval times when one German dukedom or principality would throw them out, they would just run to the adjoining territory, multiply, and soon be back. Never could any meaningful cleansing be effected throughout the German land. Nevertheless, the Jewish hatred for the Germans, and vice-versa, was most virulent in the German states and to this day the German people are the primary target of genocide by the international Jewish network.

The history of warfare between the Jews and the Germans is a long one and we can only give a small fragment here.
By 1090 the Jews had become so obnoxious and insufferable that the Crusaders killed the Jews in the Rhineland, the area of densest Jewish settlement in Germany at that time. Jews Intensified Epidemic. During the Black Death epidemic (1348-49) the Jews were charged with spreading the plague by poisoning wells and dropping infected bodies in wells. In Germany alone during this time attacks on Jews took place in about 350 areas, while 60 large and 150 small Jewish communities were exterminated. Many towns thereafter tried to banish the Jews for all time, but the Jews always returned, as we shall see.

Middle ages Continual Warfare.
In Breslau the Jewish community was wiped out in 1349. In 1453 an accusation of Host Desecration led to the killing of 41 Jews and the banishment of the rest. In Coblenz the Jews suffered persecutions in 1265, 1281 and 1287, and from Armleder attacks in 1337. The Jewish community was wiped out during the Black Death Massacres of 1349, but they returned by 1356 and were again banished from the entire province of Trier in 1418. Jewish activity in Dresden was first recorded in 1375. By 1448 they were run out because of their activities of counterfeiting coins and aiding the Hussites.

Jews Monopolized Finances.
The Jewish community was expelled from Dusseldorf in 1438 but returned late in the 16th century. Despite anti-Jewish riots in Erfurt in 1221, the Jewish community continued to develop until the Black Death Massacres of 1349, when the survivors were banished. They returned in 1357 and were run out again in 1458. The Jewish community in Frankfurt-Am-Main was annihilated in 1241 and again by the Flagellants in 1349. The Jews in Frankfurt monopolized moneylending and finance in the Middle Ages and even today Frankfurt is one of the world's more important Jewish financial centers. The Fettmilch riots in 1614 led to a temporary expulsion and the War of 1796 resulted in the destruction of a large part of the Jewish ghetto in Frankfurt.

Black Death Massacres.
In the city of Halberstadt, the Jews were run out in 1493, returned in the next century and again driven out in 1594. The Jews' main activity in the city of Leipzig was money lending. They were annihilated in the Black Death massacres of 1349, but others returned. The Jews in Mainz were expelled as early as 1012 but soon returned. Hundreds were killed by Crusaders in 1096, despite the Bishop's protection, but others soon returned. A series of massacres ensued at the time of the Black Death (1349), but the Jews kept coming back. Expulsion edicts were issued in 1438, 1462 and 1470-71.

Кланетата Риндфлейш.
В Нюрнберг, където Евреите се заселват през 12-ти век, основната им дейност също е паричното кредитиране. Еврейската общност е унищожена през 1298 г. по време на кланетата в Риндфлейш, когато са избити 728 Евреи. По време на кланетата по време на Черната Смърт (1349 г.), са убити 562 души и останалите са прогонени. Заради коварните им интриги, свързани с парични заеми, през 1499 г. те отново са прогонени.

Придворните Евреи Манипулират Управляващите.
Евреите са присъствали в района още преди създаването на Германската държава Прусия. Когато Фридрих Вилхелм става Велик Курфюрст, Еврейската власт бързо се разраства. Те се превръщат в "Придворни Евреи", лихвари, майстори на монетния двор, снабдители на армията и аристокрацията на общността.

Многократно се Завръщат.
В древния и красив град Ротенбург, Еврейската общност е унищожена по време на кланетата в Риндфлейш през 1298 г., подновена е и отново е унищожена през 1349 г. Евреите отново се завръщат и отново са отблъснати през 1349 г. Евреите отново се завръщат, отново са отблъснати през 1397 г. след кланета. Те се завръщат отново през 1402 г. и са прогонени през 1520 г.

Обвинени в Отравяне на Кладенци.
През 1348 г. в град Щутгарт, Евреите са изгорени по обвинение в отравяне на кладенци и разпространение на Черната Чума. През следващите векове се провеждат редица изгонвания. Подобна е историята и в Трир. Еврейската общност е унищожена през 1349 г., прониква обратно след няколко десетилетия, отново е прогонена през 1418 г. и се завръща през 1500 г.

Винаги се Завръщат.
Горният модел може да се повтори в почти всеки Германски град и всяка Германска провинция. Навсякъде, където Евреите се заселват, те се превръщат в неприятни паразити и са прогонвани отново и отново от възмутеното население. Но те винаги се завръщали, за да потопят пипалата си още по-дълбоко. Учеха се от предишните си грешки и ставаха все по-хитри в неутрализирането на общността, която се канеха да експлоатират и задушат.

Тридесетгодишната Война е Подбудена от Евреи.
Към края на Средновековието повечето Германски градове многократно са прогонвали Евреите. Но те винаги са се завръщали в по-голям брой. Братоубийствената Тридесетгодишна война (1618-48 г.) за Християнството изправя Католици срещу Протестанти. Тя е провокирана и подстрекавана от Евреите, унищожава 65% от Германското население и 80% от сградите и имуществото. Тя оставя Германската нация в развалини, по-разпокъсана от всякога на малки завистливи дребни държавици. Тя върна Германската нация може би 300 години назад, но, както обикновено, Еврейската позиция извлече голяма полза от това. Разпокъсаните и обеднели държави се обръщат към Евреите като към лихвари. Много от ключовите длъжности бяха заети от Придворни Евреи, военни снабдители, финансови съветници, събирачи на данъци, лихвари и в много други жизненоважни области. Еврейската власт и зараза нарастваха до времето на Хитлер.

ПОЛША
Силна инвазия на Хазарски Евреи. Еврейската инвазия започва през 9-ти век и е подсилена от агресивни Хазарски елементи по това време. Въпреки погромите, кланетата и изселванията, Еврейското нашествие се увеличава до 19-ти век и през първата половина на 20-ти век. Полша има най-голямото Еврейско население (в процентно отношение) в света. Хмелницки въстания. Ритуалните Убийства, извършени от Евреи, предизвикват ответни действия в Позен през 1399 г. и в Краков през 1407 г. Студентите в Краков започват Антиеврейски бунтове през 1401 г. и нападения има в Краков, Лвов, Позен и на други места. Те са прогонени от Варшава през 1483 г., а от Краков - през 1491 г. Въстанията на Хмелницки срещу Евреите (1648-49 г.) унищожават стотици Еврейски общности. Икономическите ограничения (срещу Евреите), погромите и обвиненията в Ритуални Убийства се повтарят в цяла Полша. Хиляди са убити от Хайдамаковите безредици през 1768 г. в Украйна.

Евреите Съставляват 50% от Градското Население.
След 1815 г. по-голямата част от Полша е под Руско управление и Еврейската история на страната продължава да се развива в Русия. Към 1828 г., Евреите съставляват 50% от градското население на Полша, което я превръща в най-силно заселената от Евреи страна в света. Ако разгледаме реакцията в някои от големите градове, ще установим, че в Бялисток е имало Еврейски погром чак през 1906 г. В град Калиш е имало цяла поредица от преследвания, започнали през 14-ти век. През 1656 г., Еврейската общност в Калиш е унищожена от Полския Генерал Царнецки.

През 1399 г., обвинение в "Оскверняване на Хоста" в Позен води до убийството на равин и 13 старейшини и през 1468 г., 1577 г. и 1687 г. там избухват Антиеврейски протести. Евреите, живеещи във Варшава, са преследвани през 1454 г. в резултат на подстрекателствата на (Италианския Францискански проповедник) Капистрано и през 1483 г. са изгонени от града.

Евреите монополизират Търговията със Зърно.
Евреите се заселват в Пинск през 16-ти век и скоро монополизират търговията със зърно. Евреите страдат тежко по време на Хмелницките кланета от 1648-49 г., както и по време на Шведските войни от 1700 г. Въпреки това до началото на Втората Световна Война населението на Пинск е 70% Еврейско. Към 1939 г. в град Варшава живеят 360 000 Евреи, което е една от най-високите концентрации в Европа по това време.

РУСИЯ
Силна Омраза. Огромно Еврейско население. Омразата между народа на Русия и Евреите е една от най-силните в историята на всеобщо ненавижданите Евреи. Преди Първата Световна Война в границите на Русия живеят 5 600 000 Евреи, което е най-голямата концентрация на Евреи в която и да е страна в света до този момент, като едва по-късно е надминато от Еврейското население на Съединените Щати в момента.

90% от днешните Евреи са от Хазарски произход. Част от тежката Еврейска инвазия се дължи на Хазарите - хищно Турско племе, изградило империя между Черно и Каспийско Море и простиращо се на север до средата на днешна Русия. Хазарите приемат Юдаизма под ръководството на Крал Булан през 8-ми век от н.е. Смята се, че 90 % от днешните Евреи са потомци на Хазарите, а не на Палестинските Евреи, въпреки че и едните, и другите са еднакво злобни.

Завладян от Ярослав.
През 1083 г., Руският Ерцхерцог Ярослав завладява Хазарите и присъединява царството им към Русия. Руснаците не осъзнават свирепостта на чумата, която са приели да асимилират. Истинските военни действия обаче започват едва през 16-ти век.

През 1563 г., 300 Евреи са удавени в Полотоск и Вителиск. През 1648 г., Богдан Хмелницки оглавява въстание на Казашки и Украински хора срещу Евреи и Полски земевладелци. Това довежда до унищожаването на стотици Еврейски общности, като според един Еврейски източник са унищожени 744 Еврейски общности и са избити стотици хиляди Евреи. Евреите наричат тези събития кланетата на Хмелницки.

Евреи Изгонени от Украйна.
Когато през 1667 г., Украйна е присъединена към Русия, Евреите са прогонени от Украинската територия. Клаузи, забраняващи на Евреите да посещават Русия, са включени в договорите, подписани от Русия с чужди сили през 1550 и 1678 г. Заповеди за изгонване са издадени през 1727 г., 1738 г. и 1742 г. През 1753 г., от Русия са прогонени общо 35 000 Евреи. През 1762 г., Екатерина Велика разрешава на чужденците да живеят в Русия, с изключение на Евреите. През 1791 г. с указ тя ограничава Евреите до определена зона, наречена "Линия на Уседналост" и след това те могат да живеят само в градовете на тази зона.

Евреите не са Асимилируеми.
През 1824 г., Цар Александър I изгонва 20 000 Евреи от провинциите Витебск и Могильов. Цар Александър II се опитва да асимилира и Русифицира Евреите, но без успех. В знак на отмъщение, той е убит през 1881 г. от Еврейски революционери. Руснаците реагират с нови погроми, считайки Евреите за саботажен елемент, който трябва да се държи отделно от селското население и въвеждат Майските Закони. През 1891 г., Евреите са прогонени от Москва.

Евреите Подклаждат Революция.
Враждебността и войната между Руския народ и Евреите се засилват и достигат своята кулминация с делото "Бейлис" (1911-13 г.) по обвинение в Ритуално Убийство в Киев. Евреите са били добре организирани за революция. През 1905 г. те правят опит за революционно сваляне на Руското правителство, но не успяват.

Революцията е Успешна. Установяване на Комунизма.
По време на участието и поражението на Русия в Първата Световна Война, последвалата Еврейско-комунистическа революция постига огромен успех. Евреите застрелват Царя, хвърлят цяла Русия в революционен смут и през 1917 г. установяват комунистическо-болшевишко правителство, което е изцяло под техен контрол. През следващите години на смут, революция и глад, Евреите си отмъщават жестоко и избиват над 30 милиона Бели Руснаци, като по този начин унищожават най-добрите елементи на Руското население. По този начин те унищожават всяка съществуваща или потенциална Руска опозиция или ръководство, както са направили във Франция 125 години по-рано.

Евреите напълно контролират най-големия Робски Трудов Лагер в света.
Днес, повече от 60 години по-късно, Евреите продължават да контролират ситуацията и са създали най-ужасния и брутален робски лагер в света.
Еврейската Енциклопедия цитира дълги списъци с градове и области, в които са се случвали погроми, изселвания и кланета, но списъкът на събитията е твърде голям, за да бъде описан тук.

ИСПАНИЯ
Евреите Предават Испания на Арабските Нашественици. Евреите навлизат в Испания още през 6-ти в. пр.н.е., като идват заедно с Финикийските търговци. От 612 г. от н.е., започва безмилостна война между местните жители и Евреите, белязана от спорадични избухвания и кланета. Евреите помагат на Арабите да нахлуят в Испания през 711 г. чрез предателства отвътре. В продължение на няколко века Евреите процъфтяват под властта на Арабите и Испания се превръща в най-значимия Еврейски център по онова време. В Християнската част на Испания, Евреите стават събирачи на данъци и "Придворни Евреи" и скоро контролират както правителството, така и икономиката. Заразата станала толкова явна (20-25 % от населението били Евреи) и толкова потискаща, че Испанците предприели мерки.

Мюсюлманите Изгониха Евреите. През 1066 г., когато Гранада все още е под властта на Мюсюлманите, Евреите са нападнати и прогонени. Еврейската общност се възстановява, но отново е изкоренена от нашествието на Алмохадес (Мюсюлмани) през 1148 г. и Евреите са прогонени или преминават към Мюсюлманската религия. В Кордова, Евреите също са прогонени или обърнати в Исляма от Алмохадес през 1147 г.

Мараните са Фалшиви Християни. В Християнската част на Испания през 1391 г., страната е обхваната от вълна от кланета срещу Евреите, особено в Кордова, Гранада, Сеговия и Севиля, и много от тях се покръстват като Марани, открито изповядват Християнството, но в сърцето си остават тайни Евреи, верни на Еврейската раса и религия.

Стремеж към Контрол над Католическата Църква.
Скоро тези фалшиви Християни започват да контролират самата Католическа Църква. Заедно с истинските Евреи, те вече контролираха църквата, правителството и икономиката и последва разпад, смут и упадък.

Испанците организират Инквизицията.
Когато Испанците отново се събуждат и разбират, че Евреите са причината за тяхното нещастие, те отново реагират. Под ръководството на Фердинанд и Изабела е създадена Инквизицията, която има за цел да издири маскираните Евреи, представящи се за Християни (т.нар. Марани). Този процес протича едновременно, докато Испанците водят тотална война за прогонване на Мохамеданските Маври от Испания. В тази война Мараните и Евреите постоянно предавали Християните в полза на Маврите. В много градове спорадично избухват нови кланета на Евреи.

Испания Изгонва Маврите и Евреите през 1492 г.
Най-накрая, през 1492 г., след десетгодишна война, Фердинанд и Изабела успяват да прогонят Маврите и да обединят Испания. (На този драматичен епизод от историята сме посветили цяла глава в предишната ни книга "ВЕЧНАТА РЕЛИГИЯ НА ПРИРОДАТА" - "NATURE'S ETERNAL RELIGION"). Същата година те постановяват, че всички Евреи трябва да напуснат Испания до 1 Август. Това е изпълнено решително и категорично, като кулминацията е най-голямото масово изселване на Евреи до този момент. След като се отървава от Евреите, историята на Испания разцъфтява в т.нар. Златен Век. През следващите три века Испания процъфтява. Тя е водеща в колонизацията и световната експанзия в Новия Свят, Филипините и на други места.

Задушаващ Контрол Върху Испания.
Въпреки това, упоритите Евреи подготвят Испания за икономическо задушаване и отмъщение. През 30-те години на 20-ти век, те са достатъчно силни, за да разкъсат Испания отново. Те подклаждат и разпалват ужасно разрушителна братоубийствена гражданска война, която оставя Испания в разруха. С помощта на Хитлер и Мусолини, тази война срещу Еврейските комунисти, беше успешно спечелена, като Франко оглави новото Фашистко правителство.

* * * * *

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Еврейската Заплаха е Стара като Историята. От изложената по-горе кратка история на Евреите имаме неопровержими доказателства, че Еврейският проблем не е измислен от Адолф Хитлер през 20-и век, а напротив - че Евреите са били злобен паразит на гърба на цивилизациите в продължение на хиляди години. Тъй като подобни паразити се концентрират върху това да живеят на гърба на продуктивните народи, те са били проклятие и тежест за Белите хора в много по-голяма степен, отколкото за другите хора.