По-долу са представени откъси от "Библията на Белия Човек" (White Man's Bible) и "Вечната Религия на Природата" (Nature's Eternal Religion), написани от Бен Класен. Въпреки че са написани от атеистична гледна точка, в тях лесно могат да се видят истини относно измамата на Християнството. Проблемът е, че атеистите не са наясно с психическите сили и как те могат да бъдат използвани, за да накарат хората да се хванат на тази лъжа:

Около 100 г. пр. н. е. в района на Мъртво Море, възниква малка Еврейска секта, наречена Есеите. Тази секта насърчавала идеи за самоунижение, които били изключително самоубийствени за онези, които приемали тази вяра. Към края на 1-ви век пр. н. е., това учение еволюира в Християнство, но все още е чисто Еврейски култ. Основната част от Еврейските водачи го смятали за саботажно и разрушително движение и му се противопоставяли и го преследвали. Сред преследвачите на Християнския култ бил и някой си Савел от Тарс, Евреин, който по-късно станал Свети Павел на Християнството. Един ден, докато преследвал (Еврейските) Християни, му хрумнала блестящата идея да унижи и унищожи могъщата Римска Империя, като пробута това самоубийствено вероизповедание - Християнството - на Неевреите.

Тази идея е най-значимият поврат в историята. Нито една чума, поредица от чуми, войни или бедствия през следващите две хиляди години не са причинили по-ужасни бедствия на Бялата Раса по света от това, което се случило след това. Савел от Тарс се справя толкова добре с работата си, че скоро към него се присъединява и го подкрепя цялата Еврейска мрежа, за да пробутат тези самоубийствени учения на Римляните. Евреите се заели с това с отмъщение, като внушавали на Римляните такива идиотски и самоунищожителни идеи като "обичай враговете си", "обърни и другата буза", "продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните", "не се противи на злото", "не съди" и много други самоубийствени съвети.

[В допълнение към това, Евреите запазиха древното знание за силата на ума и манипулирането на енергията и го използваха, за да прокарат още повече абсурдните Християнски идеи на нееврейските народи, като през цялото време работеха за премахването на това знание от нееврейското население и за откъсването ни от нашите Богове. Назарянинът е измислен, за да отвлича вниманието и нищо повече. Хората повярваха в идеята за спасение чрез Назарянина, като в същото време се лишиха от всички свои собствени сили. През поколенията, душата на Неевреите е била лишена от всички психични сили, докато онези Евреи и техните Католически/Йезуитски нееврейски слуги по върховете са запазили своите психични сили и древното знание, което им позволява да използват тези сили, за да поробват масите хора.]

Христос Никога не е Съществувал.
Исус Христос не е измислил или основал Християнството. Всички доказателства, които могат да бъдат събрани от научното изследване на автентичната история, водят до очевидния извод: никога не е имало Исус Христос, който да се скита през 30-та година от н.е. или някаде там и да проповядва нова религия. Цялата тази история е измислена и съчинена много по-късно. Тя е била сглобена от басни, митове, части от други религии, докато накрая се е появило движение, което е привлякло Римския Император Константин. Именно този Римски Император, който имал характер на престъпник (убил собствената си съпруга и син, както и хиляди други), през 313 г. от н.е. наистина поставил началото на Християнството. Римляните, които винаги са били изключително толерантни към всички религии, сега са уведомени с указ на император Константин, че Християнството вече е върховната религия на империята, като се изключват всички останали.

В началото на Християнската епоха, Рим е близо до върха на своята цивилизация. Превъзходството му в тогавашния свят е почти неоспоримо и това е началото на дълъг период на мир. По-конкретно, "Pax Romana" (Римският Мир) продължава приблизително 200 години, като започва с управлението на Цезар Август. Рим е бил много грамотен, имало е много велики писатели, учени, историци, скулптори и художници, да не говорим за други изключителни философи и учени. И все пак е крайно странно, че въпреки големия шум и фанфари, които уж предвещавали раждането на Христос и също и разпъването му на кръст (според Библията), не откриваме нито един историк, нито един писател от епохата, който да е намерил време да отбележи това в своите трудове. Извън фалшивите библейски текстове, нито един Римски историк, нито един Римски писател, нито един Римски автор на пиеси, не е оставил и най-малък намек, че е имал и най-малката представа, че този уж най-велик от всички велики е бил сред тях и е проповядвал това, за което се твърди, че е най-великото от всички нови евангелия. Докато Цезар е оставил обемисти съчинения, които са запазени и до днес и могат да бъдат изучавани от нашите момчета и момичета в гимназията, самият Христос, който уж е трябвало да предаде на потомството най-великата вест, която светът някога е познавал, не е оставил и най-малкото късче хартия, на което да е написал и една-единствена дума. Това всъщност потвърждава и самата библейска литература, която споменава само, че веднъж той все пак е писал в пясъка.

И днес можем да изучаваме великите орации и писания на Цицерон. Той е оставил над 800 писма, които можем да изучаваме и до днес. Можем да изучаваме цели книги, написани от Марк Аврелий, можем да изучаваме написаното от Аристотел, Платон и десетки други автори, които са били съвременници на първото начало на Християнската ера или са я предшествали. Но е странно, че няма нито една писмена дума, която да може да се припише на самия Исус Христос. Нещо повече, Гърците и Римляните от онази епоха, и дори, и преди и след това, са развили изкуството на скулптурата до високо ниво. Можем да открием бюстове на Цицерон, на Цезар, на Марк Аврелий и безброй други Гръцки и Римски високопоставени и светски личности, но никой не е смятал, че е достатъчно важно да извая подобие на Исус Христос. И причината несъмнено е, че по онова време не е имало кой да бъде моделиран. По онова време несъмнено е имало многобройни опитни художници и живописци, но отново е странно, че никой не е отделил време и не е проявил интерес да нарисува подобие на този уж най-велик от всички учители, който всъщност е бил обявен за "Божия Син", дошъл на земята. Но никога не е нарисуван този човек, за когото ни казват, че събрал около себе си огромни тълпи и предизвикал голям ужас и страх дори у самия Крал Ирод Юдейски. Сега всичко това е много, много странно, когато, ако, както твърди Библията, раждането на Исус Христос е било възвестено с големи фанфари и големи прокламации. Ангели възвестяват раждането му. Изключително ярка звезда посочила мястото на раждането му. В Матей 2:3 се казва: "Като чу това, цар Ирод се смути, а заедно с него цял Йерусалим." Едва ли можем да разберем от това, че никой не е знаел за факта, че се е родил Еврейският Крал, великият Месия, защото в предходния стих ни се казва, че Мъдреците дошли при самия Крал Ирод с думите: "Къде е родилият се юдейски Цар, защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним?" Очевидно събитието дори е било озарено от ярка звезда от небето.

Във всеки случай, Крал Ирод, както се казва в Матей 3, бил толкова притеснен, че изпратил Мъдреците във Витлеем да търсят усърдно малкото дете, за да му го донесат, за да може несъмнено да го убие. С по-нататъшното развитие на историята научаваме, че Йосиф чул за това и тихо се измъкнал през нощта, като взел със себе си жена си, малкото дете и едно магаре, и заминал за Египет. Когато Ирод разбрал, че е бил измамен, в книгата се казва, че "се разгневил много, изпратил хора и избил всички деца, по-малки от две години, които били във Витлеем и във всички негови околности". Това е изключително драстично действие за един Крал, а именно да убие всички деца в областта, които са били на възраст под две години. Отново едва ли можем да кажем, че раждането на Исус е било неоповестено, необявено и ненаблюдавано, според историята в Библията. Въпреки това е много, много странно, че тази постъпка на Ирод, колкото и драстична и престъпно сурова да е тя, не е записана никъде другаде в историите или в писанията на някой от другите многобройни автори от онова време. Единственото, с което разполагаме, са твърденията на онези хора, които са написали Новия Завет. Всъщност този, който е написал Новия Завет, е измислил толкова много твърдения, които не съответстват на фактите, че дори е допуснал доста очевидна грешка, като е въвлякъл Крал Ирод в историята. Историята разказва, че през 1-ва година от н. е., когато уж се е родил Христос, Ирод вече е бил мъртъв от четири години. Едва ли е могъл да бъде разтревожен или много ядосан от раждането на когото и да било през 1-ва година от н. е. Има още едно голямо доказателство, че Матей, Марк, Лука и Йоан никога не са писали нито една от тези глави, които уж им се приписват.

Историческите доказателства, които могат да бъдат открити, показват, че те са написани много по-късно, не по времето, когато Исус уж е казал всички тези неща, а някъде около 30 до 50 години по-късно от неизвестно лице или лица. Нещо повече, когато сравним помежду си първите четири книги на Евангелието, които уж разказват повече или по-малко една и съща история, откриваме, че те си противоречат в толкова много детайли, че човек трябва само да ги прочете за себе си, за да ги открие. Нямам нито времето, нито мястото, нито желанието да се занимавам с всички тези противоречия. Те са твърде многобройни.

Все Още Няма Библия през 300 г. от н. е.
По това време, Християнското движение, въпреки че уж е на почти 300 години, все още няма писмен текст или "Библия". Под силното и диктаторско ръководство на Император Константин в Никея, град в Мала Азия, е свикан събор на църковните отци. На това събрание били събрани редица преписи и писания и в продължение на няколко месеца се разгорял ожесточен спор. Бяха разгледани, обсъдени, оспорени и прегледани много писания. Някои от тях бяха преработени, други пренаписани, трети отхвърлени. Окончателният пакет, излязъл от Никейския Събор, беше така нареченият Нов Завет - противоречив, безумен сбор от далечни безсмислици. Към него бил прикрепен Еврейският "Стар Завет". Християнското движение вече имало "Библия", а Константин бил нейният последен съдник. Когато събралите се епископи не искали или не можели да се споразумеят, той заплашвал, че ще доведе армията си, която стояла отвън, за да наложи спазването на правилата. Готов да смаже всякаква опозиция. Константин използвал цялата власт на своята позиция - финансова, военна и по отношение на правното прилагане, за да популяризира Християнството и да смаже всякаква опозиция. Християнството вече е на път.

Евреите Измислиха Християнството.
Откъде идват идеите на Християнството? Евреите, които са били разпръснати из цялата Римска Империя, са били майстори манипулатори на съзнанието на други народи от най-ранното начало на своята история. Те винаги са воювали с народите-гостоприемници, които са заразявали като паразит. Когато по време на Еврейските войни през 68-70 г. от н. е., Рим потушава Еврейското въстание в Юдея и изравнява със земята Йерусалим, Евреите жадуват за отмъщение. Те търсеха начин да унищожат Рим, Римската раса и цялата ѝ империя. Бяха опитали военно противопоставяне и се бяха провалили с гръм и трясък, тъй като не можеха да се мерят с превъзходните Римляни. Те потърсили алтернатива "манипулиране на съзнанието чрез религия" и намерили подходящото вероизповедание в една сравнително незначителна религиозна секта, наречена Есеите.

Есеите
Въпреки това, доказателствата сочат, че тези идеи са възникнали много преди Християнската епоха и че Христос не е този, който ги е предложил, а една Еврейска секта, наречена Есеите, която е живяла на брега на Мъртво Море. Именно те, вече са развили идеите, съдържащи се в Проповедта на Планината, но приписвани на Христос. Те не само са развили същите идеи, които са изложени в Матей, Марк, Лука и Йоан, но и формулировките, фразеологията и изреченията са били същите и са предшествали предполагаемото време на Проповедта на Планината с 50 до 150 години. Есеите са Еврейска религиозна група, живяла приблизително през 1-ви век пр. н. е. и 1-ви век сл. н. е. Имаме важни източници за техни съвременни писания в историка Йосиф Флавий и също и във философа Филон. Те се споменават и от различни други Римски и Гръцки писатели от онова време, в които религиозните им учения са разкрити доста подробно. Въпреки това през последните двадесет години, хилядите свитъци от Мъртво Море, много от които са написани от самите Есеи, разкриват огромно количество информация за техните религиозни учения и най-вече разкриват, че те са предшествали и изпреварили Проповедта на Планината дума по дума, така че така наречените "нови" учения на една фигура, която уж се появява от небето през 1-ва година от н. е., и проповядва през годините 3 - 33 от н. е., не са нито оригинални, нито нови. Освен това научаваме, че Есеите се отличават с комунистическото си общество, изключителната си набожност и чистота и практикуването на безбрачие. Те притежавали всички земни блага като общи и гледали на частната собственост като на зло, което може да ги отклони от светостта. Занимавали се със земеделие и занаяти, като смятали тези професии за по-малко греховни от другите. Практикували са и кръщение, което е предшествало Християнската ера с поне сто години. Така че на Християнските апостоли едва ли може да се припише, че са въвели ритуала на кръщението, както се твърди.

Защо, може да се запита средностатистическият читател, не ни е казано повече за Есеите, ако те са били първоначалните последователи на Християнството? Има два добри и важни отговора на този въпрос. Християните от своя страна, въпреки че ранните Християнски отци са били добре запознати с Есейските учения и писания, са взели всички възможни мерки, за да ги унищожат и премахнат от обръщение. Причината е, че те не са искали тяхното присъствие да стане известно, защото това би подкопало тяхната догма, че Христос е създател на Новото учение. То би направило невъзможно твърдението, че това е велико ново откровение, изпратено от самия Бог сред осанна и ангелско пеене. Евреите, от друга страна, не искат да разкрият присъствието на Есеите, защото желаят да скрият напълно всякаква връзка между Евреите и новото религиозно учение, което се готвят да предадат на Неевреите. Те дори полагали големи усилия, за да изглеждат враждебно настроени към него. Преди да продължа да разглеждам изключително поучителните и изключително интересни Свитъци от Мъртво Море, искам да направя само още едно уточнение, а именно, че за оригиналните ръкописи, на които уж се основава Новият Завет, винаги се споменава, че са преведени от "Оригиналния Гръцки Език". След като Новият Завет повтаря отново и отново, че Павел е говорил на паството си на Еврейски език и че Исус е говорил на Еврейски език и че Апостолите са били Евреи, защо тогава всички ръкописи са били на Гръцки език? Историческите факти сочат следното : Еврейската йерархия и несъмнено целият заговор са били добре координирани и са имали много, много членове и сътрудници. Той изобщо не е бил написан по времето на Христос, но движението е получило голяма популярност благодарение на обединените усилия на Еврейския народ. Тъй като те се организирали и популяризирали идеите си допълнително, те били сведени до писмен вид значително по-късно от 30-33 г. от н.е., когато Христос уж излязъл с тези поразителни и "нови" откровения. Изводите са, че те са били написани от Еврейски лица, чиято самоличност никога няма да узнаем, и са били написани колективно от много автори, преработвани са от време на време и не само в първоначалното си формиране и формулиране, но са били преработвани отново и отново през вековете, за да станат по-ефективна и убедителна пропаганда. Ние обаче искаме да навлезем по-дълбоко в ученията на Есеите и да разберем кои са били те и защо техните конкретни учения са били използвани от Евреите, за да бъдат формулирани в добре дестилирана отровна напитка и след това поднесени на Неевреите.

Свитъците от Мъртво Море, които са по-многобройни и много по-откровени, отколкото ни информира днешната Еврейска преса, ни разказват много за учението и живота на Есеите. Едно от важните неща, които те ни разказват за Есеите, е, че те изчезват от лицето на земята след около два века съществуване, като датата на тяхното изчезване е някъде около 100 г. от н.е. Излишно е да казваме, че те са били само много малка секта от Еврейските племена и не са били част от Еврейския заговор като такъв. Тъй като са били извън основното течение на Еврейската дейност и мисъл, Евреите все пак са забелязали от тях, че този вид учение може да погуби и унищожи един народ. Евреите, които търсели начин да унищожат Римския нация, която през 70 г. от н.е. разрушила и изравнила със земята Йерусалим, забелязали добре какво представлява това учение и решили да го внушат на Римляните.

Есеизмът всъщност е революционна нова форма на обществен ред, идеална кооперативна общност в миниатюра. Вместо Месията, идеалът на Есеите бил "Учителят на Правдата". Те създават ново кооперативно общностно братство и са първото религиозно общество, което установява и спазва тайнствата кръщение и Евхаристийна трапеза. Освен това "Учителят на Правдата", проповядван от Есеите, може и да не е бил първият пацифист в историята, но е бил първият, който е приложил своите пацифистки теории с цялостна практическа мярка, която, ако бъде общоприета, би премахнала войната. Това, разбира се, е било чудесна религия за Евреите, която да продадат на Римляните, защото ако превърнат Римляните в покорни пацифисти, със сигурност скоро след това ще могат да ги владеят изцяло. И те го правят. Есеите живеели в Кумран, близо до Мъртво Море, и според Филон, Еврейски философ и писател, съвременник на онази епоха, "братството на Есеите не позволявало да се произвеждат никакви оръжия, нито да се допускат в общността им производители на стрели, копия, мечове или каквито и да било военни машини, нито пък човек, който се занимава с военна дейност или дори с мирни практики, които лесно могат да се превърнат в злодеяние". Не само Филон ни разказва за Есеите, но и Йосиф Флавий и Плиний, и двамата съвременни историци, ни разказват много за Есеите. Както вече споменахме, много неща стават известни и от изследването на Свитъците от Мъртво Море. Главният факт, който се очертава от изучаването на съчиненията на историците от онова време и на Свитъците от Мъртво Море, е този изключително важен факт:
А именно, че вярванията, ученията и практиките, които се приписват на Исус Христос, макар и да не са напълно идентични във всяко отношение с тези на Есейската школа, все пак са по-близки до тези на Есеите, отколкото до тези на Епископите от Вселенския Събор, който определя Никейската Вяра на Ортодоксалното Християнство.

Така че можем да стигнем до очевидното заключение, че Християнските вярвания и доктрини, както се предполага, че са изложени от Христос в Проповедта на Планината, изобщо не са възникнали по това време, а поне 100 години по-рано от една Еврейска секта, наречена Есеи, живееща близо до Мъртво Море; че Старейшините на Синедриона са признали това учение за смъртоносно и самоубийствено; че те са приели това учение, дестилирали са го и са го усъвършенствали в работеща вяра; след това Евреите с много енергия и огромни количества пропаганда (в която те са отличници) са популяризирали и разпространили това отровно учение сред Римляните. Записването на тази вяра в писмена форма в така наречения Нов Завет се развива през следващите няколко века. Той е написан от неизвестни за нас днес лица, но несъмнено от Еврейски произход. Освен това, за да му придадат мистично и изпратено от небето обожествяване, те измислили личността на Исус Христос и твърдели, че той е "Божият Син". След това, след като положили основите на тази нова църква, те укрепили тази власт на събрание в Никея, където създаването на новата църква било затвърдено, Символът на вярата бил формализиран и получил официално освещаване. Така, накратко, се поставя началото на новата църква и новата религия на "Исус Христос", която е измислена от въздуха. В автентичната история, не може да се открие нито една следа от личността на Исус Христос. Въпреки това, тази новоизмислена мистификация на Исус Христос, Божият Син, тази идея, с всичките си самоубийствени доктрини, скоро щяла да срине до основи великата Римска Империя и съпътстващата я велика Бяла цивилизация. Никога повече Бялата Раса не се отърва от контрола на Евреите. Никога повече Белият Човек не си възвърна контрола над собственото си мислене, над собствената си религия, над собствените си финанси, нито над собственото си правителство. И до ден днешен, Бялата Раса не е възстановила контрола върху собствената си съдба.

Смъртта на Римляните.
Всички знаем какво се е случило с Римляните малко след като са били "приобщени" към Християнството. След като инстинктите им бяха умъртвени, а мисленето им - изкривено, за да се притесняват за призраците в небето, вместо да се борят за собственото си оцеляване и напредък, те скоро се свиха и изчезнаха. Изчезват от историята. Те платиха наказанието за това, че се оставиха да бъдат покварени и не разпознаха вечния си враг - Евреина.
Такива са последиците от неразпознаването на врага и, разбира се, не можеш да се защитиш от враг, когото не можеш или не искаш да разпознаеш.

Еврейско-Християнската Библия е съвкупност от противоречия, които имат какво да кажат - и положително, и отрицателно - по всички страни на всеки въпрос. Тя е като музикален инструмент, на който можеш да свириш всяка мелодия, която си избереш. Като изберете онези конкретни пасажи, които подхождат на вашия аргумент, и пренебрегнете всички останали пасажи, които му противоречат, можете да имате Бог и Библията на своя страна, за да подкрепите аргумента си, всеки аргумент, какъвто и да е той. Както Евреите често са изтъквали, те винаги първо прибягват до помощта на глупавите проповедници, за да помогнат за разпространението на техните разяждащи идеи. Пасажите, на които сега се наблягаше, бяха, че "всички сме Божии деца", че "всички сме равни в очите на Господ", че "всички имаме душа", че Исус е дошъл да "спаси всички грешници" и много други подобни глупости.

[Евреите са майстори на спора. Те се възползват от това, че преподават тактики на аргументиране на своите младежи в своите Йешиви (Еврейски религиозни училища).]

Внедряване на Евреите.
По това време в самия Рим, прониква чужд народ, който се оказва по-смъртоносен, по-коварен и по-издръжлив от Картагенците. Според една Еврейска енциклопедия, първите сведения за заселване на Евреи в Рим датират от 139 г. пр. н. е., но те несъмнено са били там много по-рано. В нея се посочва, че Рим е най-старото непрекъснато Еврейско селище в света. За разлика от Картагенците, Евреите не са били военна заплаха, а по-скоро вътрешна болест или вирус, саботирали са и са разболявали цялото политическо тяло в културно, икономическо, религиозно, морално и расово отношение.

Евреите имаха Расова Религия.
Отговорът на въпроса е следният: Eвреите тогава, както и сега, са имали силна расова религия и през последните пет хиляди години са се обединявали около религията си, в чиято основа е била расата. Вече проучихме значението на расовата религия в предишната глава и ще имаме какво да кажем по този въпрос в следващите глави. По време на бунта си срещу Римляните, Евреите са напълно опустошени във военно отношение. Те осъзнали, че никога няма да могат да се мерят с Римляните в съревнование с оръжие.

Разпространение.
Но те имаха и редица други фактори, които им помогнаха. За разлика от Картаген, те не са събрани в определена географска област. Всъщност те са разпръснати из целия Римски свят, като още тогава са се специализирали в търговията с роби, във финансите и са се изхранвали по търговските пътища. И тогава, както и сега, те покривали всички нервни центрове на властта. Разпространението извън Йерусалим и Юдея не отслабва, а само засилва Еврейската зараза по жизнените линии на Римската Империя.

Планирано Отмъщение.
Те планират да отмъстят на Римляните, към които изпитват силна и патологична омраза. Всъщност Евреите винаги мразят най-доброто в Арийската Раса и инстинктивно се заемат да унищожат най-доброто.
Тъй като Евреите знаели, че нямат никакъв шанс да унищожат Римляните по военен път, те замислили да използват най-мощното си оръжие - манипулацията на съзнанието и избрали религията като средство за постигане на целта.

Християнските Църкви.
Всяко убеждение и принцип, които Християнството е изповядвало през последните 17 века, са повлияли на мисленето ни за понижаване на нашата раса. Християнството непрекъснато и постоянно агитира срещу способните и компетентните хора и насочва интереса и съчувствието ни към подпомагане на изостаналите, куците, слепите, духовно бедните, кретените и идиотите чрез учения като "Блажени са бедните по дух" (кретените); "Блажени са кротките, защото те ще наследят земята." Самата идея, че всички сме равни в очите на въображаемото страшилище, е просто поредното повторение на старата Еврейска мистификация на равенството и неизбежно трябва да доведе до смесване на расите.

Вродената склонност на Белия Човек към състрадание е ахилесовата му пета, която е най-големият му враг, откакто Еврейското Християнство завладява и унищожава Римляните. Докато всеки друг вид в Природата инстинктивно отхвърля и избива неприспособимите, Бялата Раса глупаво прави точно обратното.

Древните Гърци са практикували Евгеника. Идеята за евгениката не е нова. Спартанците в Древна Гърция през 5-ти век пр.н.е. вече са били наясно с нея и са практикували голяма част от това, което предлагаме днес.

Евреите са Върховни Расисти.
Докато цялата тази пропаганда за смесване на расите е насочена към Неевреите, Евреите прокарват напълно противоположна позиция към собствения си народ. Евреите, които са жълти Семити, расово осъзнати и фанатично лоялни към своите, проповядват расова затвореност на собствения си народ. Чрез своите синагоги, чрез собствената си Еврейска преса, чрез хилядите изцяло Еврейски организации, те категорично предупреждават срещу междурасовите бракове, срещу междурелигиозните бракове. Никакво расово смесване за Евреите. Накратко, Евреинът, макар и яростно да насърчава изродяването на Бялата Раса, ревностно пази своята от това. В Израел всеки, който не е роден от майка Еврейка, е гой, Неевреин, аутсайдер и не може да се ожени или погребе в Израел, нито да стане гражданин или да се ползва от другите граждански права на родения Евреин. Расовата солидарност е в реда на нещата, независимо дали един Евреин живее в Израел или където и да било другаде по света.

Евреинът носи извънземния рептилски ген чрез майката, и той е рецесивен. Подобните на гаргойли черти, на Еврейските знаменитости Родни Дейнджърфийлд, Лари Кинг, Бела Абзуг, Дон Рикълс и много други са очевидни. За да бъде приет сред ортодоксалните (знаещи евреи), човек трябва да има майка еврейка. Гените не съвпадат и Еврейският народ страда от множество редки заболявания като "Тей-Сакс", Болестта на Бергер, множествена склероза и много други. Самите Евреи дори признават, че има общ ген, който може да бъде проследен до всички тях. ЛИНК

Мисловна Полиция.
Тъй като през последните няколко хиляди години Евреите са провеждали най-жестоката конспирация в историята, а именно унищожаването и завладяването на всички други народи, те са били фанатични до параноя в шпионирането и събирането на информация за своите врагове. И това е разбираемо. Тъй като цялото отвратително престъпление, което извършват, се основава на тайна и измама, да се държи капакът на заговора им е изключително несигурно занимание. Затова те трескаво навлизат във всевъзможни устройства, шпионски организации и средства за събиране на сведения, които биха поразили границите на Нееврейския разум. Евреите не само искат да знаят какво правят техните врагове (всички са техни врагове), но и какво може би планират. Всъщност, доколкото е възможно, те искат да знаят какво мислят всички, преди това мислене да бъде превърнато в действие.

"Л.П.П." (A.D.L.)
"Л.П.П." (A.D.L.), съкратено от "Лига Против Поругаването" (Anti-Defamation League), е в Америка. Привидно тя претендира да защитава Еврейските интереси и да предотвратява разпространението на "антисемитизма". Защо Евреите смятат това за необходимо, когато Англичаните, Германците, Италианците или други етнически групи смятат, че подобни защити са ненужни, те никога не са обяснили. Но в действителност Л.П.П. е много, много повече от това. Предполага се, че тя е клон на Еврейската организация "Б'най Б'рит", но всъщност е главната сила на тази Еврейска организация. В действителност това е мощна, добре финансирана шпионска операция в собствените ни граници, която не само събира информация за политици, граждански организации, различни личности, но и за всичко, за което дори подозират, че може да разбули капака на Еврейската конспирация. Те разполагат с огромни досиета и електронни компютри, които съперничат на ФБР и на самата ЦРУ, и всяка информация, която ФБР или ЦРУ биха могли да имат и която се счита за полезна за Л.П.П., с готовност се предоставя на последната.

Операция за Цензуриране.
Дейността на "Л.П.П." (A.D.L.) се простира много по-далеч. Те са изключително активни в политиката, като насърчават полезните за Евреите личности и унищожават онези, които биха могли да бъдат сметнати за некооперативни. Те също така наблюдават всички книги, списания, вестници, всички медии, движения или каквото и да било друго, всичко, което може да повлияе на Еврейската конспирация, а това включва почти всичко, което има някакво значение и се случва в тази страна. Засаждане на пропаганда. Те агресивно измислят, ако е необходимо, новинарски истории и ги подхвърлят в основните информационни медии, телевизии, вестници и т.н. Те не само публикуват голям брой статии за разпространение, но също така издават и голям брой книги, които са или благоприятни за Израел и Евреите, или жестоко нападат техните врагове.